Nov 2, 2006, 5:14 PM

Сан Фермин

  Poetry
903 0 8

Препускат дните ми подплашени

и всеки ден е Сан Фермин...

Тъй плуват мислите закашляни

в табуна на живот-екстрийм...

Под мене бягат калдъръмите,

нагорнищата ме морят...

Като хиени таласъмите

надолнищата ми следят...

От всичко най е важно темпото,

дистанцията да държа.

До болка знам вкуса на N-тото

забиване на рог в гърба...

Иронията е в посоките – 

търча напред с очи назад...

Не забелязвам вече локвите,

умората държа с инат...

Без край е сякаш тази улица,

със сетни сили съм почти...

Но знам едно – че в тази лудница

и бикът ще се умори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Риа, бъди самата себе си и остави "великите" да бъдат и те самите себе си! Знаеш ли, човек се приема за велик, защото не може да се види в огледалото от всички страни, а само в едър план и в лице!
  • уважавам философията ти
    и ненадминатото фино чувство за хумор*

    с него си винаги поне една идея над всичко!!!

    поздравявам те*
  • Поздравявам те за стихотворенията ти. Те наистина са много силни и искрени. Не мога да пропусна обаче да кажа, че един коментар ме подразни. То се вижда кой. Селско изказване..... Не му обръщай внимание. Продължавай да пишеш и да ни радваш със стиховете си
  • Злободневен стих, силен!!! Поздрави, Гери!!!
  • Иронията е в посоките-
    търча напред с очи назад...
    ...
    Ей,интересно е!
    Поздрави,Гери!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...