Болката ми омекна...
огъня ми изгаси се...
за да се запали отново...
не можех да дишам -
бях забравила -
но вече мога всеки
един дъх да уловя...
Обърнах ти гръб,
но не на любовта...
която мога да дам...-
към нея протягам
аз ръце и политам...
Гласа ти като птица...
рее се във въздуха...
и моя от клетката...
излезе тъй на високо...
Спомена за теб днес...
прегръщам и желанието -
светлината да е с теб...
във всяка една крачка...
А мечтата ми за обичта
само в този едничък миг...
по челото нежно целувам...
тъй както слънцето...
страстно огрява всички нас...
дори и през нощта...
Днес, усмихвам се
в цветето на песента
и мечтая ли, мечтая
всяка сълза да усмихна...
Любовта е сега -
вече почувствах...
със всяко свое кътче...
и не е призрак вече...
не съм в тъмнина...
И всичко преживява тя...
всичко прощава...
и те освобождава...
тя е силата да продължиш...
И теб те преживява в мен.
Съдбата неизменно следва...
От необичането уморена е.
Но по - силна от всякога...
готова е отново да обича...
Душата и няма да те забрави...
защото не си нейн призрак...
Ще останеш в сърцето...
душата, в която живях...
Но тя полетя...! И аз...
към мига, в който живее...
Птицата в мен избра...
да последва магията,
която носи искрената любов...
Тази любов, която пее...
и просто обича...,
която не мисли лошо
няма предрасъдъци
не е повърхностна...,
в която вървиш щастлив...
по - жив от всякога...
безумно обичащ...
в несломими съкровения...
© Лили Вълчева Всички права запазени