9.10.2017 г., 0:04

Sanus amor...

672 0 2

Sanus amor...

 

Болката ми омекна...

огъня ми изгаси се...

за да се запали отново...

не можех да дишам -

бях забравила -

но вече мога всеки

един дъх да уловя...

 

Обърнах ти гръб,

но не на любовта...

която мога да дам...-

към нея протягам 

аз ръце и политам...

Гласа ти като птица...

рее се във въздуха...

и моя от клетката...

излезе тъй на високо...

 

Спомена за теб днес...

прегръщам и желанието -

светлината да е с теб...

във всяка една крачка...

А мечтата ми за обичта

само в този едничък миг...

по челото нежно целувам...

тъй както слънцето...

страстно огрява всички нас...

дори и през нощта...

 

Днес, усмихвам се

в цветето на песента

и мечтая ли, мечтая

всяка сълза да усмихна...

Любовта е сега -

вече почувствах...

със всяко свое кътче...

и не е призрак вече...

не съм в тъмнина...

 

И всичко преживява тя...

всичко прощава...

и те освобождава...

тя е силата да продължиш...

И теб те преживява в мен.

Съдбата неизменно следва...

От необичането уморена е.

Но по - силна от всякога...

готова е отново да обича...

Душата и няма да те забрави...

защото не си нейн призрак...

 

Ще останеш в сърцето...

душата, в която живях...

Но тя полетя...! И аз...

към мига, в който живее...

Птицата в мен избра...

да последва магията,

която носи искрената любов...

Тази любов, която пее...

и просто обича...,

която не мисли лошо 

няма предрасъдъци

не е повърхностна...,

в която вървиш щастлив...

по - жив от всякога...

безумно обичащ...

в несломими съкровения...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...