Sanus amor...

Болката ми омекна...

огъня ми изгаси се...

за да се запали отново...

не можех да дишам -

бях забравила -

но вече мога всеки

един дъх да уловя...

Обърнах ти гръб,

но не на любовта...

която мога да дам...-

към нея протягам 

аз ръце и политам...

Гласа ти като птица...

рее се във въздуха...

и моя от клетката...

излезе тъй на високо...

Спомена за теб днес...

прегръщам и желанието -

светлината да е с теб...

във всяка една крачка...

А мечтата ми за обичта

само в този едничък миг...

по челото нежно целувам...

тъй както слънцето...

страстно огрява всички нас...

дори и през нощта...

Днес, усмихвам се

в цветето на песента

и мечтая ли, мечтая

всяка сълза да усмихна...

Любовта е сега -

вече почувствах...

със всяко свое кътче...

и не е призрак вече...

не съм в тъмнина...

И всичко преживява тя...

всичко прощава...

и те освобождава...

тя е силата да продължиш...

И теб те преживява в мен.

Съдбата неизменно следва...

От необичането уморена е.

Но по - силна от всякога...

готова е отново да обича...

Душата и няма да те забрави...

защото не си нейн призрак...

Ще останеш в сърцето...

душата, в която живях...

Но тя полетя...! И аз...

към мига, в който живее...

Птицата в мен избра...

да последва магията,

която носи искрената любов...

Тази любов, която пее...

и просто обича...,

която не мисли лошо 

няма предрасъдъци

не е повърхностна...,

в която вървиш щастлив...

по - жив от всякога...

безумно обичащ...

в несломими съкровения...