Лодка във пустинята се мъчи...
бриз да хване и да полети.
Към звездите да поеме, мечтите
твои да обедини.
Ала няма оправия този свят,
даже най-добрата гейша жива...
няма стария ерген да развесели.
Пусто в празно се прелива...
Народ без време си отива.
Хаус, врява, бунт, вълна.
Дръжка, сап, лъжа...
Тишина, след туй – камбана.
© Ангел Всички права запазени