7.03.2024 г., 19:47

Сапфири

729 0 1

Гледам си в далечината

тъй безстрашно

хоризонта се невижда

и макар да е опасно

аз живота си обричам

пътят си наричам

да води само във една посока

синевата на Земята

синята вода дълбока

 

Перлата сред простите мъниста

шипката сред драката тръниста

Ангел сред тълпата напориста

от сапфири по-изящна

бижуто във кутия прашна

Спасителят в бедата страшна

 

Моят Спасител ми изпраща

дар от синьото небе

дар син - като море

дар на изкупление

дар на избавление

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че абстрактността на моето произведение е достигнала до теб

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...