nikjelev (Ник Желев)
283 955
18.06.2015 г., 0:04 ч.

Сателит 

  Поезия » Любовна
470 0 10

Често, падащи звезди, сме виждали.

А как се раждат, кой видя?

Щастлив съм, че съм от избраните.

Скоро и при мен една изгря.

 

Мъждукала е някъде в простора.

Мечтала е да грее като другите.

Раздавала е топлина на хора...

Трудно оцеляла сред заблудите.

 

Подадох си ръцете. Да ги сгрее.

А тя обгърна ме със топлина.

Почувствала отново, че живее.

Понякога забравяла, че е звезда.

 

Животът ми, обагри се със краски.

Във някакъв вълшебен колорит.

Отдадох се на топлите й ласки

и нейн, реших, да стана сателит!

 

 

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, тя е чакала.
    Аз просто отидох с малко закъснение...
  • Хей, Ник?! - Чудя се кого да поздравя - "звездата" или "сателита"..но избрах "него" защото е "решил" да бъде такъв..а тя звездата си била там.
    Поздравление, Ник - харесах!
  • Благодаря ти, Руми!
  • Много красиво, Ник!
    Хареса ми твоята звезда! Често се случва да изгубват своя блясък, но когато са със сродната си душа, те сякаш се възраждат!
    Прекрасно стихотворение!
  • Благодаря, Влад!
  • Благодаря ви! И нека вашият ден също да е ведър!
  • Поздравявам те Ник за чудесния ти избор да се превърнеш в сателит
    на звездата, която осветява душата ти!Бъдете благословени!
    Ведър ден!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря,Диди!
    Не сравнявай думите.
    Сравнявай чувствата предизвикали
    написването на стиховете.
  • Ех, Ник, твоят стих за падащите звезди е по-хубав от моя!
    Хареса ми много! Ще си го препиша в тефтера до моя, така да знаеш!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??