Сателит
Често, падащи звезди, сме виждали.
А как се раждат, кой видя?
Щастлив съм, че съм от избраните.
Скоро и при мен една изгря.
Мъждукала е някъде в простора.
Мечтала е да грее като другите.
Раздавала е топлина на хора...
Трудно оцеляла сред заблудите.
Подадох си ръцете. Да ги сгрее.
А тя обгърна ме със топлина.
Почувствала отново, че живее.
Понякога забравяла, че е звезда.
Животът ми, обагри се със краски.
Във някакъв вълшебен колорит.
Отдадох се на топлите й ласки
и нейн, реших, да стана сателит!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
