Сатира за нас българите (2)
Сатира за нас българите (2)
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи.
Ний също нямаме морал,
човещината си не тачим,
макар, че Господ ни е дал,
по чужди истини се влачим!
Наричаха ни „пис миллет“
и аз със болка го признавам…
За туй са фактите безчет
и трудно им се възразява!
О, казват, че сме с робски дух!
И че живуркаме мърцина!
Това не е зловреден слух -
дори и в петъка ядем сланина!
Бай Ганьо е във нас до гроб…
Не можем да се промениме!
Желаем зам за Света потоп,
щом Вуте в него ще загине!
Вървиме ли по този път,
не бихме брали цветовете...
От нас изтича кръв и плът
и заличава вековете!
Кому е нужно всичко туй?!
Нас хитреците ни куштисват!
О, българино, ти ме чуй,
така нещата не се вписват“!
Ний често в прав път не вървим!
След нас оставяме разруха!
О, трябва просто да градим,
а не да мислим за кожуха!
Защо безумно се въртим!?
На друго кой ще ни научи...
О, трябва с мечти да летим,
и нашето ще се получи!
24.03.2014г. Софи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
