4.01.2025 г., 6:49

Сбили са се с Били

440 0 6

Фильо, Мильо и Ванили сбили са се с Били

 

(сВалка стайл)

 

Трима бабаити с вили,

дето в Сенокос са били,

да се приберат решили

в селото си Три могили.

Но по пътя се отбили

в кръчмата на бате Били –

млад кръчмар, дошъл от Чили.

Яли малко, много пили

и се яко веселили.

На играта на кокили

гадже някакво забили.

Туй оказала се Лили –

бившата жена на Били,

и с това го разярили.

Бой избухнал и с кокили

те го били и забили

в тялото му трите вили.

Кръчмата опустошили

и стъклата ѝ разбили,

мебелите повалили,

всички котки там избили

и се проснали без сили

до ранения бат’ Били.

А когато се свестили –

няма Били, няма вили,

няма даже на кокили

и засуканата Лили.

Вайкали се: „Майки мили,

що сме тук ний надробили?“

Бързо се в сайванта скрили,

но стърчали трите вили

от сеното на фитили

и веднага ги разкрили

охранителните сили

на селцето Три могили.

Че изтропала ги Лили –

бивша бъдеща на Били,

за това, че я спасили

от разбойниците с вили.

В болница била тя с Били

и лекувала го с чили,

а куршум им ляла Вили

срещу уплах от кокили.

А пък тримата пестили

си петите не пестили

и оказали се в Чили –

родната страна на Били.

Там ги били с волски жили –

изтрезнели и унили,

но задето много пили,

махмурлукът с мотовили

още им главите пили.

 

3.01.2025, 7.30 ч. сутринта

 

https://www.youtube.com/watch?v=ZbUENJ5FjBk

https://www.youtube.com/watch?v=cNKNGQenSYI

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...