Сбогом!
Когато спре дъждът - ще си отида!
Не искам калните следи
в душата ти да носят мойто име!
И да почистиш - ще боли!
Пред мен какво остана - ти не питай!
Безкрайна, бяла пустота...
Вървя безпаметно към свойта зима...
Каквото имах - изгоря!
Сега върху снега чернее мрачно
праха от миналите дни.
Тук там трохички... А съм гладна страшно...
Но ние с теб не сме врабци!
Аз помня всичко, за което страдах,
и щедрите, добри ръце.
Сърцето ти - решето безпощадно,
реши мига да изтече!
Ще взема своя огън и ще тръгна!
За пътя ми - не ти е жал!
Върви свободно и не се обръщай!
Вали... над хляба обещан!...
© Маргарита Петрова Всички права запазени