12.06.2008 г., 15:05

Сбогом

1K 0 2
Днес от своите крила
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...

За да не достигна небето,
там, където отиде ти.
Искам да съм като морето -
синьо и безкрайно почти.

И днес оставам тук -
горяща от болка,
вледенена от студ...

Нима и твоето сърце
е просто лекичко перце...

С полета мой последен
последно сбогом казвам аз
на теб и погледа ти леден,
няма покой вечен за нас...

И сграбчила спомен,
прекрачила пътя за назад,
изричам сбогом
и скачам в своя собствен ад.

Няма светлина да ме води напред,
няма пътека да се върна назад,
не знам какво ме чака занапред,
отпускам се, за да се окова в лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РуМ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...