Сбогом
Днес от своите крила
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...
За да не достигна небето,
там, където отиде ти.
Искам да съм като морето -
синьо и безкрайно почти.
И днес оставам тук -
горяща от болка,
вледенена от студ...
Нима и твоето сърце
е просто лекичко перце...
С полета мой последен
последно сбогом казвам аз
на теб и погледа ти леден,
няма покой вечен за нас...
И сграбчила спомен,
прекрачила пътя за назад,
изричам сбогом
и скачам в своя собствен ад.
Няма светлина да ме води напред,
няма пътека да се върна назад,
не знам какво ме чака занапред,
отпускам се, за да се окова в лед.
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...
За да не достигна небето,
там, където отиде ти.
Искам да съм като морето -
синьо и безкрайно почти.
И днес оставам тук -
горяща от болка,
вледенена от студ...
Нима и твоето сърце
е просто лекичко перце...
С полета мой последен
последно сбогом казвам аз
на теб и погледа ти леден,
няма покой вечен за нас...
И сграбчила спомен,
прекрачила пътя за назад,
изричам сбогом
и скачам в своя собствен ад.
Няма светлина да ме води напред,
няма пътека да се върна назад,
не знам какво ме чака занапред,
отпускам се, за да се окова в лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РуМ Всички права запазени
