Jun 12, 2008, 3:05 PM

Сбогом 

  Poetry » Other
829 0 2
Днес от своите крила
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...

За да не достигна небето,
там, където отиде ти.
Искам да съм като морето -
синьо и безкрайно почти.

И днес оставам тук -
горяща от болка,
вледенена от студ...

Нима и твоето сърце
е просто лекичко перце...

С полета мой последен
последно сбогом казвам аз
на теб и погледа ти леден,
няма покой вечен за нас...

И сграбчила спомен,
прекрачила пътя за назад,
изричам сбогом
и скачам в своя собствен ад.

Няма светлина да ме води напред,
няма пътека да се върна назад,
не знам какво ме чака занапред,
отпускам се, за да се окова в лед.

© РуМ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??