mollova (РуМ) mollova (РуМ)
3
Jun 12, 2008, 3:05 PM

Сбогом

  Poetry » Other
1K 0 2
Днес от своите крила
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...

За да не достигна небето,
там, където отиде ти.
Искам да съм като морето -
синьо и безкрайно почти.

И днес оставам тук -
горяща от болка,
вледенена от студ...

Нима и твоето сърце
е просто лекичко перце...

С полета мой последен
последно сбогом казвам аз
на теб и погледа ти леден,
няма покой вечен за нас...

И сграбчила спомен,
прекрачила пътя за назад,
изричам сбогом
и скачам в своя собствен ад.

Няма светлина да ме води напред,
няма пътека да се върна назад,
не знам какво ме чака занапред,
отпускам се, за да се окова в лед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РуМ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0