На Я , която ни напусна на 8ми март!
Беше рано за пролет, беше късно за сняг,
дъждовете бездомни се превръщат във враг...
През потайни пролуки трупат лепкава кал
и в калта се процеждат малки капчици жал.
Беше късно за полет, беше рано за здрач
и се носи Душата - бял, самотен ездач,
между горе и долу е последният път,
умори се ездачът и изчезна отвъд...
Няма днеска и утре, има само преди,
няма нови обувки, има боси следи
и следи от копита... Стене празен домът ...