Mar 11, 2016, 7:17 PM

Сбогом

  Poetry
1.2K 2 19

                                                                               На Я , която ни напусна на 8ми март!

 

 

                                     Беше рано за пролет, беше късно за сняг,

                                     дъждовете бездомни се превръщат във враг...

                                     През потайни пролуки трупат лепкава кал

                                     и в калта се процеждат малки капчици жал.

 

                                     Беше късно за полет, беше рано за здрач

                                     и се носи Душата - бял, самотен ездач,

                                     между горе и долу е последният път,

                                     умори се ездачът и изчезна отвъд...

 

                                     Няма днеска и утре, има само преди,

                                     няма нови обувки, има боси следи

                                     и следи от копита... Стене празен домът

                                     и не вярват стените в тази временна смърт!

 

                                     Беше време за сбогом,  беше време за здрач -

                                     отпътува Душата сред пейзажи от плач...

                                  

 

                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Треперещата ти душа е подредила думи, изляти директно от сърцето, а болката тя прелива отвъд строфите. Знам, че тази енергия, която всяка болка генерира, в сърцето на поета резонира във вълшебен словоред. Това е дар от Бога, дар с който да освободиш мъката в душата си...
  • Жалко, че едно толкова прекрасно произведение е написано по тъжен повод!
  • Чета всичко, което публикуваш. И всичко е много вълнуващо. Вечна Памет!
  • Много силен стих! Много!
  • С Алипиева... защото ми е трудно да кажа друго...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...