Сбогом

Поэзия

1.2K 2 19

На Я , която ни напусна на 8ми март!

Беше рано за пролет, беше късно за сняг,

дъждовете бездомни се превръщат във враг...

През потайни пролуки трупат лепкава кал

и в калта се процеждат малки капчици жал.

Беше късно за полет, беше рано за здрач

и се носи Душата - бял, самотен ездач,

между горе и долу е последният път,

умори се ездачът и изчезна отвъд...

Няма днеска и утре, има само преди,

няма нови обувки, има боси следи

и следи от копита... Стене празен домът

и не вярват стените в тази временна смърт!

Беше време за сбогом, беше време за здрач -

отпътува Душата сред пейзажи от плач...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Vessymark (Весела Маркова)

Треперещата ти душа е подредила думи, изляти директно от сърцето, а болката тя прелива отвъд строфите. Знам, че тази енергия, която всяка болка генерира, в сърцето на поета резонира във вълшебен словоред. Това е дар от Бога, дар с който да освободиш мъката в душата си...

2017-07-22T07:55:43+03:00
Самодива (Вики)

Жалко, че едно толкова прекрасно произведение е написано по тъжен повод!

2016-03-23T21:09:53+02:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

Чета всичко, което публикуваш. И всичко е много вълнуващо. Вечна Памет!

2016-03-23T20:54:58+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Много силен стих! Много!

2016-03-12T12:36:34+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

С Алипиева... защото ми е трудно да кажа друго...

2016-03-12T10:46:26+02:00