Сбогом 

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

• Vessymark (Весела Маркова)

  2017-07-22T07:55:43+03:00
  Треперещата ти душа е подредила думи, изляти директно от сърцето, а болката тя прелива отвъд строфите. Знам, че тази енергия, която всяка болка генерира, в сърцето на поета резонира във вълшебен словоред. Това е дар от Бога, дар с който да освободиш мъката в душата си...
• Самодива (Вики)

  2016-03-23T21:09:53+02:00
  Жалко, че едно толкова прекрасно произведение е написано по тъжен повод!
• LenaNik (ЕЛена Ник)

  2016-03-23T20:54:58+02:00
  Чета всичко, което публикуваш. И всичко е много вълнуващо. Вечна Памет!
• Katriona (Кети Рашева)

  2016-03-12T12:36:34+02:00
  Много силен стих! Много!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2016-03-12T10:46:26+02:00
  С Алипиева... защото ми е трудно да кажа друго...
• koli4a (Никола Апостолов)

  2016-03-12T10:45:54+02:00
  Тъжно, но добре написано, Рада! Харесах и оценявам!
  Поздрави от мен и хубав ден!
• Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

  2016-03-12T07:44:55+02:00
  ,,Отпътува душата сред пейзажи от плач", при нас жените наричат(опяват мъртвеца с думи в песенна форма, докато не дойде ходжата, да им забрани, но кой ли го слуша...) Съболезнования за загубата! Поклон!
• radiola (Рада Димова)

  2016-03-12T07:31:17+02:00
  Мили хора, благодаря ви за съпричастието! Хубава събота и повече усмивки!
• voda (Елица Ангелова)

  2016-03-12T03:25:47+02:00
  Моите съболезнования, Раде.
  Поклон!
• vedrina (Марина Стоянова)

  2016-03-12T01:05:13+02:00
  Ежедневно около нас се случват десетки хубави неща, трябва да се научим да ги улавяме, просто да ги забелязваме и осмисляме..., да разгледаме света около себе си..., да не се страхуваме да се усмихваме, дори когато сме сами..., малки, откраднати усмивки, ще направят деня ни по-цветен и ще ни помогнат по-лесно да посрещаме неприятностите...!!!
• petrova95 (Пепи Петрова)

  2016-03-12T00:08:31+02:00
  Ради, как да коментирам това, просто нямам думи!
• Довереница (Дочка Василева)

  2016-03-11T23:28:19+02:00
  Един сонет разплакан - самотен като остров...
  Когато си изпратил там някъде във космоса
  частица и от себе си със пътника обичан
  сълзите са завеса, утеха, болка, липса...
  
  Благодаря... Съпреживях...
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2016-03-11T21:13:42+02:00
  Достоверен изказ. Споделям емоцията в този стих-въздишка, Рада.
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2016-03-11T20:11:50+02:00
  "Беше късно за полет, беше рано за здрач
  и се носи Душата - бял, самотен ездач,
  между горе и долу е последният път,
  умори се ездачът и изчезна отвъд..."
  С Теб!*
• iren5 (Ирен)

  2016-03-11T20:07:21+02:00
  тук са докато ги помним...
• rocksky (Наско Христов)

  2016-03-11T20:06:01+02:00
  Не знам какво да кажа...Казала си всичко,както само ти можеш!Съжалявам за загубата ти!
• Putin (Владимир Владимирович)

  2016-03-11T19:42:55+02:00
  Тъжно и хубаво! Браво, Рада!
• hapka-kapka (Десислава Вълова)

  2016-03-11T19:40:53+02:00
  Силно, емоционално, тъгата от загубата е предадена осезаемо! Виждам пейзажите, почувствах "босите следи"! Прекрасен стих!
• emo2 (Емил Стоянов)

  2016-03-11T19:31:57+02:00
  Раде... Прекрасно, тъжно...Поклон!