5.10.2016 г., 21:30

Сбогом

467 3 3

Не желая да мисля за теб.
А не искам ли, значи ще мога.
Ще зазидам те във стихоплет,
за да спре тази страшна тегоба.

 

Ще забравя и ще си простя
слабостта, и наивните чувства.
Преболяла, ще се закаля
и най-сетне от теб ще се пусна.

 

Ще съм силна и ще продължа.
И няма, няма да мисля за тебе.
Остани в този стих, тук, сега!
Сбогом, казвам ти. Вече е време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...