5.10.2016 г., 21:30

Сбогом

466 3 3

Не желая да мисля за теб.
А не искам ли, значи ще мога.
Ще зазидам те във стихоплет,
за да спре тази страшна тегоба.

 

Ще забравя и ще си простя
слабостта, и наивните чувства.
Преболяла, ще се закаля
и най-сетне от теб ще се пусна.

 

Ще съм силна и ще продължа.
И няма, няма да мисля за тебе.
Остани в този стих, тук, сега!
Сбогом, казвам ти. Вече е време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...