11.07.2017 г., 8:43

Сбогом

889 4 5

                Сбогом

 

Върнах се, но не за прошка аз.

Исках само да ти кажа сбогом.

Знам, че всичко свърши между нас,

а да върна времето не мога.

 

Исках да си най-щастлива ти!

Най-обичана и най-желана!

От любов ли някъде сгреших

или просто трябваше промяна?

 

Много нощи буден все стоях,

вместо теб прегръщаше ме мракът

и дочувах в него твоя смях.

Исках някой нейде да ме чака.

 

Липсваш ми и много ме боли!

Ден след ден надеждата умира

сред река от моите сълзи,

но сърцето ми тупти, не спира.

 

Исках да си най-щастлива ти!

Сбогом! От сърце ти го желая!

Огънят не спира да гори.

Ще изгасне ли, това не зная!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Толкова си поетичен,Георги,толкова лиричен,толкова жертвоготовен,че на теб няма подобен,трябва много да те ценят и всички да искат да те четат!!!
  • Любовта е всеопрощаваща. И не си отива току така, понякога просто не иска да си тръгне. Поздрави, Гога!
  • Ако раната остане и душата ти гори: ще си все така лиричен-от залез до зори! Наказанието на боговете-обичат влюбените поети...
  • Благородно сбогуване! Поаздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...