28.04.2006 г., 8:44

Сбогом

1.2K 0 3

                                      Не искам да те наранявам –

зная как боли раздяла.

За нищичко не обвинявам,

но песента ни вече съм изпяла.

 

Слагам край, така реших.

Не знам дори дали съм права.

Бог ще каже или, че сгреших,

или, че това е смешна драма.

 

Сбогом казвам – трудно е,

но ти помни, че те обичах

и макар че толкова абсурдно е –

клетвите си аз зачитах.

 

Затова те моля – обичай самотата,

не ме сънувай, забрави!

и нека ярко грее пак луната,

когато друга на пътя ти се появи...

 

2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...