28.04.2006 г., 8:44

Сбогом

1.2K 0 3

                                      Не искам да те наранявам –

зная как боли раздяла.

За нищичко не обвинявам,

но песента ни вече съм изпяла.

 

Слагам край, така реших.

Не знам дори дали съм права.

Бог ще каже или, че сгреших,

или, че това е смешна драма.

 

Сбогом казвам – трудно е,

но ти помни, че те обичах

и макар че толкова абсурдно е –

клетвите си аз зачитах.

 

Затова те моля – обичай самотата,

не ме сънувай, забрави!

и нека ярко грее пак луната,

когато друга на пътя ти се появи...

 

2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...