16.05.2010 г., 22:55

Сбогом - 2

866 0 1

Ти носеше ни усмивка,

ти грееше като звезда,

но сега, след като те няма,

и ние сме вече пълни

със страхотна самота...

 

Сълзите наши се редят

една до друга и над дълъг

път, но не можем да те върнем

и това е жалкото и лошото..

Обичахме и ще те обичаме...

 

Ти беше и ще си останеш

нашата малка звезда

и, макар и да те няма,

ние пак ще те пазим

в нашите сърца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...