energi4nata (Ребека Иванова)
2 273

May 16, 2010, 10:55 PM

Сбогом - 2

Poetry » Blank verse

865 0 1

Ти носеше ни усмивка,

ти грееше като звезда,

но сега, след като те няма,

и ние сме вече пълни

със страхотна самота...

Сълзите наши се редят

една до друга и над дълъг

път, но не можем да те върнем

и това е жалкото и лошото..

Обичахме и ще те обичаме...

Ти беше и ще си останеш

нашата малка звезда

и, макар и да те няма,

ние пак ще те пазим

в нашите сърца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

"със страхотна самота..."
абсурдно е в контекста на произведението

2010-05-17T13:29:16+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0