12.04.2016 г., 20:12

Сбогом, любов

1.1K 0 2

Сбогом любов

сбогом вселена.

Явно за щастие

не съм аз родена.

Нямам покой,

нито отрада.

Превивам се от болка.

Душата ми страда.

Уморих се да търся

истинска любов.

С болка си отивам

и с печален зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрен стих
  • На мен ми харесва. Прегледах няколко ваши произведения назад и впечатлението ми е, че текстовете ви са изключително мелодични и това някак се случва непринудено и по много естествен начин.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...