Сбогом, мамо
Сбогом, мамо
Тиха, скромна, благородна -
твоята душа,
се отправи там високо
към Божествените небеса!
Моля те, за прошка мамо
в тоз последен час,
за това, че в миг тревожен
нагрубявах те до болка -
без да искам аз.
Знам, че много ти е тежко,
много те боли,
своето дете за нещо
да те оскърби...
Ти обидиш ми се сякаш,
но след миг, след два -
се усмихнеш и продумаш
с нежност, с доброта.
Ще ми липсва твойта обич,
твойта нежна длан,
в скута ти глава да сложа -
в моя скъп пристан...
О, прости ми, мила моя
майчице добра!
Подарявам ти за сбогом -
пареща сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
