Сбогом, Мария
Сбогом, Мария,
дори на мен омръзнаха лъжите ти,
от пепел, мръсно-стъклени на цвят.
Повяхнаха сред тях мечтите ми -
попарен сякаш от сланите свят.
Отронени, като листа ще скитаме
и всеки в своята си есен,
прогонени от самота ще викаме
любов, вместо тъга със дъх на плесен.
Понякога, унесени в съня си,
за малко ще сме истински щастливи.
Кошмарите ни ще са детска приказка,
пред дните ни отровно-завистливи.
Аз знам, едва ли ще сънуваш мен - незрящия,
обичащ и от обич неразбран.
На тебе мислите ти са във онзи страшния -
злодеят, който бе от демон обладан.
И вярвам сигурно, че някога
във друг живот ще те открия!
Ще те обичам повече от всякога!
Прощавай! Тръгвам си, Мария!
25.11.2007
дори на мен омръзнаха лъжите ти,
от пепел, мръсно-стъклени на цвят.
Повяхнаха сред тях мечтите ми -
попарен сякаш от сланите свят.
Отронени, като листа ще скитаме
и всеки в своята си есен,
прогонени от самота ще викаме
любов, вместо тъга със дъх на плесен.
Понякога, унесени в съня си,
за малко ще сме истински щастливи.
Кошмарите ни ще са детска приказка,
пред дните ни отровно-завистливи.
Аз знам, едва ли ще сънуваш мен - незрящия,
обичащ и от обич неразбран.
На тебе мислите ти са във онзи страшния -
злодеят, който бе от демон обладан.
И вярвам сигурно, че някога
във друг живот ще те открия!
Ще те обичам повече от всякога!
Прощавай! Тръгвам си, Мария!
25.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
