Nov 25, 2007, 9:33 PM

Сбогом, Мария 

  Poetry
5.0 / 15
1725 0 20
Сбогом, Мария,
дори на мен омръзнаха лъжите ти,
от пепел, мръсно-стъклени на цвят.
Повяхнаха сред тях мечтите ми -
попарен сякаш от сланите свят.
Отронени, като листа ще скитаме
и всеки в своята си есен,
прогонени от самота ще викаме
любов, вместо тъга със дъх на плесен.
Понякога, унесени в съня си,
за малко ще сме истински щастливи.
Кошмарите ни ще са детска приказка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

Random works

More works »