Светлан
37 19
Nov 25, 2007, 9:33 PM

Сбогом, Мария 

  Poetry
1651 0 20
Сбогом, Мария,
дори на мен омръзнаха лъжите ти,
от пепел, мръсно-стъклени на цвят.
Повяхнаха сред тях мечтите ми -
попарен сякаш от сланите свят.

Отронени, като листа ще скитаме
и всеки в своята си есен,
прогонени от самота ще викаме
любов, вместо тъга със дъх на плесен.

Понякога, унесени в съня си,
за малко ще сме истински щастливи.
Кошмарите ни ще са детска приказка,
пред дните ни отровно-завистливи.

Аз знам, едва ли ще сънуваш мен - незрящия,
обичащ и от обич неразбран.
На тебе мислите ти са във онзи страшния -
злодеят, който бе от демон обладан.

И вярвам сигурно, че някога
във друг живот ще те открия!
Ще те обичам повече от всякога!
Прощавай! Тръгвам си, Мария!

25.11.2007

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??