4.10.2007 г., 8:40 ч.

Сбогом, моя любов! 

  Поезия
730 0 3
 

Парещи ръце ме увещават,

твоето сърце ми обещават,

огнени очи в нощта проблясват.

Моля те, мълчи, те ме отблъскват.


С изгаряща душа за тебе питам,

може би сега самотна скитам,

ти ме нарани толкова жестоко.

В мене две искри горят отново.


Пламнала любов от мен прозира,

но си ти суров и ме презираш,

плачеща в нощта за тебе, мили,

аз не ще заспя, аз нямам сили.


Като нежен цвят днес пак увяхвам,

само по твоя смях аз днес въздъхвам,

твоите очи ме укоряват,

огнени сълзи очи проливат.


Ден последен е, последно сбогом,

аз обичах те толкова много,

плачеща, нощта в кръв се облива,

моята душа във миг умира.


Лъгал си ме ти, а аз повярвах,

моите сълзи по теб изплаквах,

а ледено сърцето в теб било е,

каменно сърце, несметно зло е.


Парещи ръце лъжа изричат,

моето сърце на смърт обричат,

огнени очи заблуда всяват,

във вечен сън да спи душа оставят.


Сбогом, моя скръб,любими, мили.

За последен път аз нямам сили,

сбогом, ще умра от тази рана,

теб не ще виня за нищо, няма.

© Боряна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тьжно е но е и много истинско.Времето ще излекува раните.
  • Много тъжно, но времето, мила, лекува! С поздрав!
  • Много болка долавям сред тези редове,добре си овладяла емоциите си. поздравявам те!
Предложения
: ??:??