diesto (Данаил Антонов)
1039 617
29.10.2023 г., 17:16 ч.

Сбогувах се с тъгата 

  Поезия » Любовна
288 2 3

Опитвам се по навик да тъгувам, 

приел, че любовта е тежка мъка.

Е, вярно, аз на фактите робувах

с горчивия си опит от разлъки. 

От дългите ми полети в небето, 

докосвайки на някого миражите, 

очите ми са правили морета, 

а самотата ми рисуваше пейзажи... 

Загубвах се със седмици, с години. 

(Завръщането трае цяла вечност.) 

Мечтаех някой просто да ме види. 

Животно, храст, дърво, или... човек. 

И точно по ръба на своя камък, 

белязал пътя ми до свещ и кръст, 

когато сам на себе си бях жалък, 

ти вместо Господ ме посочи с пръст. 

Понеже измълчавах си молитвите, 

и вярата обидено отричах, 

реши със ясен глас да ме повикаш, 

защото искаш да ме наобичаш. 

А аз, лиричния страдалец, 

защо да крача към Голгота, 

когато хѝлядите с тебе залези, 

ще будят изгревите на живота... 

И някак си не щеш ли отведнъж, 

със своята обичаща душа, 

ти влюби в себе си поет и мъж, 

възпял от обич не една лъжа. 

С тъгата се сбогувам. Ти спечели! 

Надви я, като хищник свойта плячка. 

Настанало е време за раздели, 

а ти си мойта съдбоносна крачка! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.10.2023

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??