Сбогувам се с любови и мечти...
без време предавах любовта си.
В отчаян опит на себе си да си простя,
враг станах си и трудно ще се справя.
Защо в нощите будувам...?
Защо измъчват ме кошмари!?
Нима съм аз врагът на любовта...
ревнивеца погубил нея и своето си аз.
А дните,те като измама се търкалят.
Мислите не спират да мълвят, какво?
Не моля Бог да ми повярва и прости,
грешника във мене буйства.
А утрините слънцето докосват
с усмивка галят новият ни ден.
Искрата която днес ни топли,
пожар е негасим и несломим.
© Ангел Всички права запазени