10.10.2023 г., 22:25

Сбогувам се

412 2 4

Сбогувам се с любови и мечти...

без време предавах любовта си.

В отчаян опит на себе си да си простя,

враг станах си и трудно ще се справя.

 

Защо в нощите будувам...?

Защо измъчват ме кошмари!?

Нима съм аз врагът на любовта...

ревнивеца погубил нея и своето си аз.

 

А дните,те като измама се търкалят.

Мислите не спират да мълвят, какво?

Не моля Бог да ми повярва и прости,

грешника във мене буйства.

 

А утрините слънцето докосват

с усмивка галят новият ни ден.

Искрата която днес ни топли,

пожар е негасим и несломим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Ники!Радвам се за подкрепата ,Приятелю!!!Хубав ден!!!
  • "Искрата която днес ни топли,
    пожар е негасим и несломим."

    Много точно казано, Ачо!
  • Благодаря,Приятелю за безкорисната подкрепа за разбирането ,любими и за това че те имам!Младене!!!!Благодаря!
  • Много хубаво си го казал, Ачо:

    "Искрата която днес ни топли,
    пожар е негасим и несломим."

    Дано да оценим тази искра. Поздравление!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...