Сбогуване
Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не трябва да се залъгвам,
едва ли за мен ще те боли.
Очите не виждат, а аз бавно крача,
така ме боли, но не гледам назад.
Сълзите си бърша, няма да плача,
за мене си вече само познат.
Дали ще успея да те забравя,
дали ще забравя нашите мечти?
Отново се питам какво да направя,
когато в сърцето ми само си ти.
Нали обещах си, че няма да плача,
защо ли не спират тези сълзи?
Нали ми каза, че нищо не знача,
отново разкъса душата ми ти!
Такава любов всеотдайно красива
за тебе не струва навярно петак.
Но може би с времето всеки открива,
че тя е най-скъпа, до края ни чак!
С болка в сърцето си аз те оставям.
Все някога, мисля, ще бъдеш готов!
И знай, че сърдечно ти го пожелавам,
да срещнеш ти своята голяма любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
