21.12.2010 г., 21:39

Сбогуване

829 0 0

Сбогувам се със теб отдавна,

Сбогувам се със теб за н-ти път,

Сбогувам се със горест няма,

Сбогувам се... сбогувам се... сбогувам се...

А душата ми да каже сбогом НЕ ИСКА

И се запъва безпощадна,

И ме тормози, и притиска,

Сърцето ми облива в кръв...

И крещи от болката неистова,

Неискаща да стори път

На утешителното “Сбогом!”.

Как ли думите да проумее

Да я накарам искам аз

И колко ли сценарии безсмислени

Ще преповтарят “Сбогом!” във захлас?

Утешението от раздялата...

Накрая просто... ще те освободя

Завинаги от себе си...

Но как ли на моята душа

Това ще обясня... НЕ ЗНАЯ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...