Dec 21, 2010, 9:39 PM

Сбогуване

  Poetry » Love
835 0 0

Сбогувам се със теб отдавна,

Сбогувам се със теб за н-ти път,

Сбогувам се със горест няма,

Сбогувам се... сбогувам се... сбогувам се...

А душата ми да каже сбогом НЕ ИСКА

И се запъва безпощадна,

И ме тормози, и притиска,

Сърцето ми облива в кръв...

И крещи от болката неистова,

Неискаща да стори път

На утешителното “Сбогом!”.

Как ли думите да проумее

Да я накарам искам аз

И колко ли сценарии безсмислени

Ще преповтарят “Сбогом!” във захлас?

Утешението от раздялата...

Накрая просто... ще те освободя

Завинаги от себе си...

Но как ли на моята душа

Това ще обясня... НЕ ЗНАЯ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...