Dec 21, 2010, 9:39 PM

Сбогуване

  Poetry » Love
838 0 0

Сбогувам се със теб отдавна,

Сбогувам се със теб за н-ти път,

Сбогувам се със горест няма,

Сбогувам се... сбогувам се... сбогувам се...

А душата ми да каже сбогом НЕ ИСКА

И се запъва безпощадна,

И ме тормози, и притиска,

Сърцето ми облива в кръв...

И крещи от болката неистова,

Неискаща да стори път

На утешителното “Сбогом!”.

Как ли думите да проумее

Да я накарам искам аз

И колко ли сценарии безсмислени

Ще преповтарят “Сбогом!” във захлас?

Утешението от раздялата...

Накрая просто... ще те освободя

Завинаги от себе си...

Но как ли на моята душа

Това ще обясня... НЕ ЗНАЯ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайла Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....