19.06.2009 г., 23:43

Сбогуване

652 0 0

Думите, които днес ще кажа,

мъчително и трудно се намират.

Душата празна е като кристална ваза,

в която свежите цветя се рядко спират.

 

Животът ни премина в кавги и делби,

това тук е мое, туй пък е твое.

Искаше винаги прав да си ти

и, малко по малко, разруши всички мечти мои.

 

Не че аз съм безгрешна.

Безгрешни хора няма по света.

Но имаш лошия навик

да виждаш само чуждите грешки, уви.

 

Тръгвам си!

Този стих е сбогуване.

Ще затворя отвън вратата сега.

Без молби и без прошка.

Без разкаяние, днес поемам живота си в свойта ръка.

 

Не искай от мен да се върна!

Нямам сили да вляза отново през тази врата.

По света ще се скитам бездомна, самотна,

но и с тебе живеех... така.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...