19.06.2009 г., 23:43

Сбогуване

653 0 0

Думите, които днес ще кажа,

мъчително и трудно се намират.

Душата празна е като кристална ваза,

в която свежите цветя се рядко спират.

 

Животът ни премина в кавги и делби,

това тук е мое, туй пък е твое.

Искаше винаги прав да си ти

и, малко по малко, разруши всички мечти мои.

 

Не че аз съм безгрешна.

Безгрешни хора няма по света.

Но имаш лошия навик

да виждаш само чуждите грешки, уви.

 

Тръгвам си!

Този стих е сбогуване.

Ще затворя отвън вратата сега.

Без молби и без прошка.

Без разкаяние, днес поемам живота си в свойта ръка.

 

Не искай от мен да се върна!

Нямам сили да вляза отново през тази врата.

По света ще се скитам бездомна, самотна,

но и с тебе живеех... така.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...