19 jun 2009, 23:43

Сбогуване 

  Poesía
510 0 0
Думите, които днес ще кажа,
мъчително и трудно се намират.
Душата празна е като кристална ваза,
в която свежите цветя се рядко спират.
Животът ни премина в кавги и делби,
това тук е мое, туй пък е твое.
Искаше винаги прав да си ти
и, малко по малко, разруши всички мечти мои.
Не че аз съм безгрешна.
Безгрешни хора няма по света.
Но имаш лошия навик
да виждаш само чуждите грешки, уви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??