Думите, които днес ще кажа,

мъчително и трудно се намират.

Душата празна е като кристална ваза,

в която свежите цветя се рядко спират.

Животът ни премина в кавги и делби,

това тук е мое, туй пък е твое.

Искаше винаги прав да си ти

и, малко по малко, разруши всички мечти мои.

Не че аз съм безгрешна.

Безгрешни хора няма по света.

Но имаш лошия навик

да виждаш само чуждите грешки, уви.

Тръгвам си!

Този стих е сбогуване.

Ще затворя отвън вратата сега.

Без молби и без прошка.

Без разкаяние, днес поемам живота си в свойта ръка.

Не искай от мен да се върна!

Нямам сили да вляза отново през тази врата.

По света ще се скитам бездомна, самотна,

но и с тебе живеех... така.