19.10.2013 г., 16:57

Сбогуване

565 1 1

Ти си тръгваш. След тебе не роня сълзи.

Ще те помня - вече го знам.

Но усмивката ми за сбогом ти запази.

А аз някак ще се справя и сам.

Да, обичам те - ала ти не желаеш любов.

А какво точно - не зная аз.

Всичко да направя за теб бях готов.

Всичко за теб - и за нас.

Губиш, мила - а аз си оставам неразбран.

Не, не чуваш моите слова.

В мен гори един порив - чист и голям.

Но за теб не е важно това.

Ето, идва часът - казваш ми "сбогом" ти.

И си спомням - как оцелях.

Зная, времето ще мине. То бързо лети.

Ала няма в мен мъка и страх.

Но дори и след това мен да ме заболи -

съдни думи не ще изрека.

Помня с тебе какви сме си били....

И не ще се от теб отрека.

Аз си тръгвам вече - а ти оставаш тук.

Това не бе обичаен копнеж.

Запомни - теб не ще те така обича друг.

Но накрая ще го разбереш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...