Ти си тръгваш. След тебе не роня сълзи.

Ще те помня - вече го знам.

Но усмивката ми за сбогом ти запази.

А аз някак ще се справя и сам.

Да, обичам те - ала ти не желаеш любов.

А какво точно - не зная аз.

Всичко да направя за теб бях готов.

Всичко за теб - и за нас.

Губиш, мила - а аз си оставам неразбран.

Не, не чуваш моите слова.

В мен гори един порив - чист и голям.

Но за теб не е важно това.

Ето, идва часът - казваш ми "сбогом" ти.

И си спомням - как оцелях.

Зная, времето ще мине. То бързо лети.

Ала няма в мен мъка и страх.

Но дори и след това мен да ме заболи -

съдни думи не ще изрека.

Помня с тебе какви сме си били....

И не ще се от теб отрека.

Аз си тръгвам вече - а ти оставаш тук.

Това не бе обичаен копнеж.

Запомни - теб не ще те така обича друг.

Но накрая ще го разбереш.