19 окт. 2013 г., 16:57

Сбогуване

566 1 1

Ти си тръгваш. След тебе не роня сълзи.

Ще те помня - вече го знам.

Но усмивката ми за сбогом ти запази.

А аз някак ще се справя и сам.

Да, обичам те - ала ти не желаеш любов.

А какво точно - не зная аз.

Всичко да направя за теб бях готов.

Всичко за теб - и за нас.

Губиш, мила - а аз си оставам неразбран.

Не, не чуваш моите слова.

В мен гори един порив - чист и голям.

Но за теб не е важно това.

Ето, идва часът - казваш ми "сбогом" ти.

И си спомням - как оцелях.

Зная, времето ще мине. То бързо лети.

Ала няма в мен мъка и страх.

Но дори и след това мен да ме заболи -

съдни думи не ще изрека.

Помня с тебе какви сме си били....

И не ще се от теб отрека.

Аз си тръгвам вече - а ти оставаш тук.

Това не бе обичаен копнеж.

Запомни - теб не ще те така обича друг.

Но накрая ще го разбереш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...