Сбогуване
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена.
Потръпва пролетта, засукала
миражи в моята Итака.
Загръща ме със неочакван
покой и самота просмукана.
Сега ще бродя във безсъници.
Луната ме целува пътьом.
Притихва в дирите ми, скътан,
тайфун от страсти. Не тъгувам.
Допускам зимата за спътница.
С лика ти още се сбогувам...
© Плами Всички права запазени