8.05.2014 г., 23:03 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Философска
738 0 6

Сбогуване

 

Море съм... Не предвидих сушата.

Вградих вълните си в мозайка.

Изгубена сребриста чайка

в очите ми заспива сгушена.

 

Потръпва пролетта, засукала

миражи в моята Итака.

Загръща ме със неочакван

покой и самота просмукана.

 

Сега ще бродя във безсъници.

Луната ме целува пътьом.

Притихва в дирите ми, скътан,

 

тайфун от страсти. Не тъгувам.

Допускам зимата за спътница.

С лика ти още се сбогувам...

 

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??