May 8, 2014, 11:03 PM

Сбогуване 

  Poetry » Phylosophy
790 0 6

Сбогуване

 

Море съм... Не предвидих сушата.

Вградих вълните си в мозайка.

Изгубена сребриста чайка

в очите ми заспива сгушена.

 

Потръпва пролетта, засукала

миражи в моята Итака.

Загръща ме със неочакван

покой и самота просмукана.

 

Сега ще бродя във безсъници.

Луната ме целува пътьом.

Притихва в дирите ми, скътан,

 

тайфун от страсти. Не тъгувам.

Допускам зимата за спътница.

С лика ти още се сбогувам...

 

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??