Жадно изпихме две питиета.
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям
Да свиря с нея вече не искам
Тогава от него бавно я взех.
Въпрос му зададох и дъх си поех:
Когато стигнеш небесния свят,
може би имаш куплет неизпят?
Господ знае има сега,
още блус в твойта душа. ...