Сбогуване
Жадно изпихме две питиета.
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям
Да свиря с нея вече не искам
Тогава от него бавно я взех.
Въпрос му зададох и дъх си поех:
Когато стигнеш небесния свят,
може би имаш куплет неизпят?
Господ знае има сега,
още блус в твойта душа.
Пак ме погледна и твърдо ми каза:
Когато стигна небесния рай,
цялата болка ще се махне от мен.
няма да има в мене тъга,
няма да мога да свиря както сега.
И тръгна на някъде в късния час,
с крива походка без думи, без глас.
Сбогуване трудно със стария свят.
Невидими ноти пред него стоят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
