Сбогуване
Жадно изпихме две питиета.
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям
Да свиря с нея вече не искам
Тогава от него бавно я взех.
Въпрос му зададох и дъх си поех:
Когато стигнеш небесния свят,
може би имаш куплет неизпят?
Господ знае има сега,
още блус в твойта душа.
Пак ме погледна и твърдо ми каза:
Когато стигна небесния рай,
цялата болка ще се махне от мен.
няма да има в мене тъга,
няма да мога да свиря както сега.
И тръгна на някъде в късния час,
с крива походка без думи, без глас.
Сбогуване трудно със стария свят.
Невидими ноти пред него стоят.
© Николай Христов All rights reserved.
