Сбогуване

11 окт. 2018 г., 10:31 2018-10-11T13:10:34+03:00

Поэзия » Авторская песня

868 1 2

Жадно изпихме две питиета.

Бяхме двама в стария бар.

Изпушихме бързо поредна цигара.

Приятеля мой тихо ми каза:

Тази хармоника тука оставям

Да свиря с нея вече не искам

Тогава от него бавно я взех.

Въпрос му зададох и дъх си поех:

Когато стигнеш небесния свят,

може би имаш куплет неизпят?

Господ знае има сега,

още блус в твойта душа.

Пак ме погледна и твърдо ми каза:

Когато стигна небесния рай,

цялата болка ще се махне от мен.

няма да има в мене тъга,

няма да мога да свиря както сега.

И тръгна на някъде в късния час,

с крива походка без думи, без глас.

Сбогуване трудно със стария свят.

Невидими ноти пред него стоят.