Сбогуване
Небето ни е граница
Сърцето ми е свито.
Нарамваш свойта раница...
Прегръщаме се тихо
Изчаквам те да свиеш
И ще дочакам здрача
За да не види никой
От слабост как ще плача
Ще скачам всяка нощ
Щом кучето излае
А колко ме е страх
Единствен Господ знае
Ще ставам изморена
В последните минути
Дано да не се срути
Душата ми сломена
Ще тичам без дадишам
Във зима снежно бяла
Ще плаче дъщеря ни,
Че пак е закъсняла...
А дните отминават
В години се превръщат
Къде са твойте пръсти...
Защо не ме прегръщат...
Дали във този свят
Един ден ще открием
Еднакъв път за двама ни
По който да отбием
Но ти върви, върви...
Не искам да те спирам
Животът предстои
Животът те очаква
А моят се върти
От сутрини до вечери
И четири стени
Покорно ме очакват
Но ти върви, върви...
Не се обръщай само,
че малко ми остава
да искам да те спра...
Желая ти късмет!
Не ми е нужно рамо...
Достатъчно съм силна
Защото съм сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
