Бивше мое момче, мой бял натрапващ се нарцис,
времето не тече, а е затворено в карцер.
То минава край нас и го повлича пороят,
свърши нашият час, вече не съм само твоя.
Всеки излишен звън е влизане в чуждо пространство.
Няма те в моя сън, нейде самичък странстваш.
По-добре е така, никой да не е несвястен.
Времето е река, а природата - празно място.
Вакуумът е тук, а самотата го пълни.
Всеки излишен звук се удря в делва без дъно!
© Елия Всички права запазени