Сбогуване
Сбогуване
Днес листата са безкрайно мълчаливи.
А от думи даже няма нужда -
поглед впит им стига, за да разберат, че вятърът се кани да ги изостави.
Идва да открадне своето последно „сбогом".
Обеща да им изпрати
най-красивите си обещания
по птиците в обратния им път.
Не остана време за сълзи -
само за една въздишка приглушена
и един прекършен стон.
В последната секунда крадешком протяга се ръка,
ала, уви - листата не умеят да летят.
Замина.
И ето ги след него и сълзите.
Не можа да ги дочака.
А листата знаят превъзходно,
че вятърът ще дойде есенес.
Но въпреки това са тъжни -
усещат, че тогава вече ще са го забравили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Пенева Всички права запазени
