nanny (Роси Стоянова)
16 17
22.03.2009 г., 19:17 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Любовна
953 0 5

И болката разкъсва ми душата.

Последната надежда в мен се изпари.

Това, че искам да си с мен, не означава,

че този пламък вечно ще гори.

 

Омръзна ми по гръб аз да се влача.

И писна ми от обяснения, лъжи.

Дори и всичките си сълзи да изплача

повече не искам да се връщаш ти.

 

Очите си затварям и не искам да си спомням.

Върви си и бъди благословен.

И ако някой вземе ти това, което аз за тебе дадох,

едва тогава ще ме разбереш.

 

 

© Роси Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм с Васка, не съм чела другите ти работи, но това специално, има нужда още да поработиш. Успех!
  • Прочетох някои от стихотворенията ти.Мисля че има какво да покажеш.Ако ги поогледаш още малко, ще станат наистина много хубави.Не го казвам като критика.Напротив - това е приятелски съвет, защото съм сигурна, че можеш много повече
    А лично този стих, според мен, е най-добрият ти засега.
    Пожелавам ти успехи!
  • Хареса ми 6
  • Много е хубаво! Честита пролет, Роси! 6+ и много усмивки
  • Много ми хареса!Браво
Предложения
: ??:??