Сбогуване
На В.
Не се сърди, не ме кори,
не ме и обвинявай,
че предпочетох мълчаливо аз
да тръгна от съня ти...
Не се и оправдавам...
Решението взех.
Любов не бе това,
а според мен, - игра на думи,
очарование, поезия, копнеж...
Но не и любовта...
Не беше истината помежду ни,
а само плътска жажда,
обладан от страст
шептеше ми любовни думи...
А вярвам сляпо в любовта си аз...
Замаяна аз бях, неосъзната,
от чувствата, пробудени във мен,
от обич нова породена, непозната,
копнеж неподозиран до тоз ден.
Любими, искрено те аз наричах,
и вярвах искрено - това си ти,
във всяка моя дума се заричах,
но не това си искал ти, нали ?
Частица от сърцето си ти дадох,
без да я искаш, знам, но ти
ми върна, без да знаеш какво в замяна...
Обида и тъга ме покори...
В сърцето си не нося болка,
не крия злоба или мъст,
отрова не тая и отмъщение не търся,
затуй пусни ме - във живота да вървя...
И въпреки това съм благодарна,
че имах те в живота си дори и миг,
че чувствата ти споделила,
докоснах се до теб... така велик...
Ще бъде глупаво да кажа,
че не те обичам...
Обичам те
и винаги ще пазя спомена за теб.
Среднощен лунен лъч в живота си
ще те наричам...
разкрил за мен пътеките на любовта...
За мен ти бе изстрадана любов,
тъй кратка, като летен дъжд,
но свърши, като лятото замина...
И есен в чувствата настъпи изведнъж...
Не искам да ти казвам сбогом,
на мен така фатално ми звучи...
Вратата я оставям лекичко отворена
че някой ден... може би ще ме имаш ти...
Не се сърди, не ме кори,
не ме и обвинявай,
че предпочетох мълчаливо аз
да тръгна от съня ти...
Не се и оправдавам...
Решението взех.
Любов не бе това,
а според мен, - игра на думи,
очарование, поезия, копнеж...
Но не и любовта...
Не беше истината помежду ни,
а само плътска жажда,
обладан от страст
шептеше ми любовни думи...
А вярвам сляпо в любовта си аз...
Замаяна аз бях, неосъзната,
от чувствата, пробудени във мен,
от обич нова породена, непозната,
копнеж неподозиран до тоз ден.
Любими, искрено те аз наричах,
и вярвах искрено - това си ти,
във всяка моя дума се заричах,
но не това си искал ти, нали ?
Частица от сърцето си ти дадох,
без да я искаш, знам, но ти
ми върна, без да знаеш какво в замяна...
Обида и тъга ме покори...
В сърцето си не нося болка,
не крия злоба или мъст,
отрова не тая и отмъщение не търся,
затуй пусни ме - във живота да вървя...
И въпреки това съм благодарна,
че имах те в живота си дори и миг,
че чувствата ти споделила,
докоснах се до теб... така велик...
Ще бъде глупаво да кажа,
че не те обичам...
Обичам те
и винаги ще пазя спомена за теб.
Среднощен лунен лъч в живота си
ще те наричам...
разкрил за мен пътеките на любовта...
За мен ти бе изстрадана любов,
тъй кратка, като летен дъжд,
но свърши, като лятото замина...
И есен в чувствата настъпи изведнъж...
Не искам да ти казвам сбогом,
на мен така фатално ми звучи...
Вратата я оставям лекичко отворена
че някой ден... може би ще ме имаш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
