Не се сърди, не ме кори, не ме и обвинявай, че предпочетох мълчаливо аз да тръгна от съня ти... Не се и оправдавам... Решението взех. Любов не бе това, а според мен, - игра на думи, очарование, поезия, копнеж... Но не и любовта... Не беше истината помежду ни, а само плътска жажда, обладан от страст шептеше ми любовни думи... А вярвам сляпо в любовта си аз... Замаяна аз бях, неосъзната, от чувствата, пробудени във мен, от обич нова породена, непозната, копнеж неподозиран до тоз ден. Любими, искрено те аз наричах, и вярвах искрено - това си ти, във всяка моя дума се заричах, но не това си искал ти, нали ? Частица от сърцето си ти дадох, без да я искаш, знам, но ти ми върна, без да знаеш какво в замяна... Обида и тъга ме покори... В сърцето си не нося болка, не крия злоба или мъст, отрова не тая и отмъщение не търся, затуй пусни ме - във живота да вървя... И въпреки това съм благодарна, че имах те в живота си дори и миг, че чувствата ти споделила, докоснах се до теб... така велик... Ще бъде глупаво да кажа, че не те обичам... Обичам те и винаги ще пазя спомена за теб. Среднощен лунен лъч в живота си ще те наричам... разкрил за мен пътеките на любовта... За мен ти бе изстрадана любов, тъй кратка, като летен дъжд, но свърши, като лятото замина... И есен в чувствата настъпи изведнъж... Не искам да ти казвам сбогом, на мен така фатално ми звучи... Вратата я оставям лекичко отворена че някой ден... може би ще ме имаш ти...
Мерси
Не беше розово, а жълто-кафяво, като есента Сега ще го оправя
Не мисля, че е най-доброто което съм писала... просто трябваше да се сбогувам с един човек... надявайки се да не оставим в сърцата си лоши спомени един за друг...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.