Sep 6, 2007, 12:46 AM
Сбогуване
На В.
Не се сърди, не ме кори,
не ме и обвинявай,
че предпочетох мълчаливо аз
да тръгна от съня ти...
Не се и оправдавам...
Решението взех.
Любов не бе това,
а според мен, - игра на думи,
очарование, поезия, копнеж...
Но не и любовта...
Не беше истината помежду ни,
а само плътска жажда,
обладан от страст
шептеше ми любовни думи...
А вярвам сляпо в любовта си аз...
Замаяна аз бях, неосъзната,
от чувствата, пробудени във мен,
от обич нова породена, непозната,
копнеж неподозиран до тоз ден.
Любими, искрено те аз наричах,
и вярвах искрено - това си ти,
във всяка моя дума се заричах,
но не това си искал ти, нали ?
Частица от сърцето си ти дадох,
без да я искаш, знам, но ти
ми върна, без да знаеш какво в замяна...
Обида и тъга ме покори...
В сърцето си не нося болка,
не крия злоба или мъст,
отрова не тая и отмъщение не търся,
затуй пусни ме - във живота да вървя...
И въпреки това съм благодарна,
че имах те в живота си дори и миг,
че чувствата ти споделила,
докоснах се до теб... така велик...
Ще бъде глупаво да кажа,
че не те обичам...
Обичам те
и винаги ще пазя спомена за теб.
Среднощен лунен лъч в живота си
ще те наричам...
разкрил за мен пътеките на любовта...
За мен ти бе изстрадана любов,
тъй кратка, като летен дъжд,
но свърши, като лятото замина...
И есен в чувствата настъпи изведнъж...
Не искам да ти казвам сбогом,
на мен така фатално ми звучи...
Вратата я оставям лекичко отворена
че някой ден... може би ще ме имаш ти...
Не се сърди, не ме кори,
не ме и обвинявай,
че предпочетох мълчаливо аз
да тръгна от съня ти...
Не се и оправдавам...
Решението взех.
Любов не бе това,
а според мен, - игра на думи,
очарование, поезия, копнеж...
Но не и любовта...
Не беше истината помежду ни,
а само плътска жажда,
обладан от страст
шептеше ми любовни думи...
А вярвам сляпо в любовта си аз...
Замаяна аз бях, неосъзната,
от чувствата, пробудени във мен,
от обич нова породена, непозната,
копнеж неподозиран до тоз ден.
Любими, искрено те аз наричах,
и вярвах искрено - това си ти,
във всяка моя дума се заричах,
но не това си искал ти, нали ?
Частица от сърцето си ти дадох,
без да я искаш, знам, но ти
ми върна, без да знаеш какво в замяна...
Обида и тъга ме покори...
В сърцето си не нося болка,
не крия злоба или мъст,
отрова не тая и отмъщение не търся,
затуй пусни ме - във живота да вървя...
И въпреки това съм благодарна,
че имах те в живота си дори и миг,
че чувствата ти споделила,
докоснах се до теб... така велик...
Ще бъде глупаво да кажа,
че не те обичам...
Обичам те
и винаги ще пазя спомена за теб.
Среднощен лунен лъч в живота си
ще те наричам...
разкрил за мен пътеките на любовта...
За мен ти бе изстрадана любов,
тъй кратка, като летен дъжд,
но свърши, като лятото замина...
И есен в чувствата настъпи изведнъж...
Не искам да ти казвам сбогом,
на мен така фатално ми звучи...
Вратата я оставям лекичко отворена
че някой ден... може би ще ме имаш ти...
© Мила Нежна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дори и в раздялата си благородна и МИЛА!Отива ти!
-
Стих пълен с любов, прекрасен стих, Мила и Нежна! Прегръдка и целувка от мен.
-
Много хубав стих!
Поздрави!!! -
Страхотно си предаваш и запазваш чувствата,
достойни, както любовта!!!
Поздрави!!! -
Мерси
Не беше розово, а жълто-кафяво, като есента Сега ще го оправя
Не мисля, че е най-доброто което съм писала... просто трябваше да се сбогувам с един човек... надявайки се да не оставим в сърцата си лоши спомени един за друг... -
поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
