Сбогуване
Да си играеш със сълзи,
толкова ли, демоне, обичаш,
че разплакваш винаги души,
мислейки се за всесилен?
А ти си просто жалка твар,
една приумица на суетата,
царувай сам, потънал във печал,
с прокажена корона на главата.
Сбогувам се със теб, но без тъга,
щастлива съм безкрайнно на раздяла,
защото днес разбрах, че на света
е жива още вярата във хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивето Всички права запазени
