10.05.2008 г., 10:22 ч.

Сбогуване 

  Поезия
1312 0 7

 Да си играеш със сълзи,
 толкова ли, демоне, обичаш,
 че разплакваш винаги души,
  мислейки се за всесилен?
 
  А ти си просто жалка твар,
  една приумица на суетата,
  царувай сам, потънал във печал,
  с прокажена корона на главата.

 Сбогувам се със теб, но без тъга,
 щастлива съм безкрайнно на раздяла,
 защото днес разбрах, че на света
 е жива още вярата във хората.

© Ивето Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??