May 10, 2008, 10:22 AM

Сбогуване

  Poetry
1.8K 0 7

 Да си играеш със сълзи,
 толкова ли, демоне, обичаш,
 че разплакваш винаги души,
  мислейки се за всесилен?
 
  А ти си просто жалка твар,
  една приумица на суетата,
  царувай сам, потънал във печал,
  с прокажена корона на главата.

 Сбогувам се със теб, но без тъга,
 щастлива съм безкрайнно на раздяла,
 защото днес разбрах, че на света
 е жива още вярата във хората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....