May 10, 2008, 10:22 AM
Сбогуване
Да си играеш със сълзи,
толкова ли, демоне, обичаш,
че разплакваш винаги души,
мислейки се за всесилен?
А ти си просто жалка твар,
една приумица на суетата,
царувай сам, потънал във печал,
с прокажена корона на главата.
Сбогувам се със теб, но без тъга,
щастлива съм безкрайнно на раздяла,
защото днес разбрах, че на света
е жива още вярата във хората.
© Ивето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво! Хубаво написано! Вторият куплет наистина е страхотен , а що се отнася до вярата в хората, то тя наистина е жива до последният им дъх! Имаш 6-ца от мен!
-
Браво!
-
Вторият куплет е наистина страхотен!
-
Поздрави и от мен...
-
Вторият куплет е станал много добър!
-
жива е вярата...във хората...
Прекрасен стих! с обич, Иве. -
Няма по-хубаво от това да не те боли при раздяла! Щом не усещаш болка, значи си взел всичко, което си можал, и можеш да си вървиш спокоен! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
