perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
10.03.2008 г., 17:24 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Друга
640 0 11

Средата на деня не бе изтрита

и звънна гръмотевицата гръмка,

ята от облаци се скитат,

изплитайки дъждовни брънки.

 

В лудешки танц извиват клони

дърветата, проскърцващи протяжно,

и вплитат звуците в канони,

протягайки се важно-важно.

 

В дъжда разходиха се румените гейши,

привлечени от влажната му риза,

молбите към небесното светейшество

размесваха със капките наблизо.

 

Разтривайки доволно влажни длани,

отмина бурята в небитието,

искряща есен с шарени колани

се спусна по невидими въжета.

 

Облети в сълзи, скришом, долините

сбогуваха се с облачното ято,

страхът от бурята в душите

стопи се след отминалото лято.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??