Сбогуване
Средата на деня не бе изтрита
и звънна гръмотевицата гръмка,
ята от облаци се скитат,
изплитайки дъждовни брънки.
В лудешки танц извиват клони
дърветата, проскърцващи протяжно,
и вплитат звуците в канони,
протягайки се важно-важно.
В дъжда разходиха се румените гейши,
привлечени от влажната му риза,
молбите към небесното светейшество
размесваха със капките наблизо.
Разтривайки доволно влажни длани,
отмина бурята в небитието,
искряща есен с шарени колани
се спусна по невидими въжета.
Облети в сълзи, скришом, долините
сбогуваха се с облачното ято,
страхът от бурята в душите
стопи се след отминалото лято.
© Димитър Станчев All rights reserved.
